Празник Лита

Лита е денят на лятното слънцестоене, празник на равновесието, време на най-дългия ден и най-кратката нощ.

Лита е годишния пик на слънцето, но трябва да знаем, че с лятното слънцестоене, денят започва бавно да намалява и колелото на годината се завърта към зимата.

Слънцестоенето е моментът, когато се наблюдава най краткия ден или най-кратката нощ, през годината има две слънцестояния- зимно и лятно. В северното полукълбо лятното е на 20 или 21 юни, а зимното на 21 или 22 декември.

Слънцестоенето е астрономическо събитие и датата му не е фиксирана. То се празнува във всички държави на Европа и в Северна Америка. В България се празнува като Еньовден на фиксирана дата 24.06. Празнуването на годишните сезони и цикли на годината, като равноденствие и слънцестоене идва от езическите традиции. В келтската езическа традиция този празник е известен като Лита.

В този най-дълъг ден на годината се отбелязва изобилието на светлината и живота. В средата на лятото Бог Слънце достига кулминацията на силата си, а Лита е денят на официалното бракосъчетание на Богинята и Бога, Богът сменя своя ипостас и юношата отстъпва място на зрелия мъж.

В Ирландия този ден се е считал за най-подходящ за сватби. Сватбената церемония между „вещиците” (посветените) и езичниците е известна като „даване на ръка”. От тук идва израза „искане на ръка”. По време на церемонията, влюбените трябвало да гледат на себе си  като на въплащения на Бога и Богинята и често в началото се е провеждал ритуал за очисване, за да може двойката да се представи в образа на покровителстващото всеки от тях  божество. Булката носела букет от цветя или треви, които носели в себе си магическа енергия. Можело да бъде мирта за любов, пшеница за плодородие, бръшлян за вярност,  иглика за успех, розмарин за здраве и сексуалност. Мъжът и жената носели венци на главата си, за да покажат връзката си с висшите сили. Разменяли си прости пръстени, които се възприемали като езически кръг, символ на вечния цикъл на раждане, смърт и възраждане за човешките двойки. Това събитие било обществено, събирал се целият род или село. Популярна сватбена напитка била медовината- силна ферментирала напитка, съчетаваща мъжките и женските елементи. Вероятно словосъчетанието „меден месец” произлила именно от нея.

В древна Англия в тази нощ разпалвали огньове, за да изгонят злите духове. Хората прескачали огноьовете за успех.

Друидите в нощта на Лита събирали треви и ги подготвяли за зимата. Те владеели тайното знание за лечебната сила на билките, което им било предадено от Боговете.

В най-кратката нощ змиите създавали почитаното от друидите „змийско яйце”, „яицето на друидите”. Те вярвали, че който притежава такова яйце имал невероятна магическа сила, успех и щастие.

Лита не е сред големите келтски празници, но и по това време са отворени вратите между световете, случват се чудеса, дърветата, цветята, тревите, получават възможност да разговарят. В полунощ, когато навсякъде вече горят огньове , в най- отдалечените места в гората, могат да се открият редки вълшебни треви, които по никакъв начин на могат да се намерят в други дни. Тогава папрата пуска своя цвят, който може да укаже пътя към кладата.

В традициите на цяла Европа се счита,че растенията, събрани в този ден са надарени  с особена целителна и вълшебна сила. Събирането започвало рано сутрин, с първата роса, някои се събират през деня, а други, след залеза на слъцето. Тези треви се използвали в знахарството и като вълшебни талисмани- завързани в плик или сплетени на венец, те могат да пазят дома. При събирането на тревите, обикновено използвали заклинания, за да не предизвикат недоволството на горските духове.

Келтите считали, че тайнствено и магическо значение в този период имал папрата- в полунощ той разцъфвал за миг. Смелчаците се отправяли в полунощ към гората да събират семената му. Тези походи се считали за много опасни, защото това растение се пазело зорко от феи и нечисти сили.Този, който успявал да се сдобие със семена, можел да стане невидим и да наблюдава танца на феите в тази вълшебна нощ. Срещу нечисти сили помагали събрания в тази нощ бъз и заковани над вратата клонки бреза. Брезата имала съществена роля в обредите в деня на лятното слънцестоене за всички келтски народи.

Имало обред на деветте билки, можело да са седем или дванайсет. Неомъжената девойка трябвало да отиде сама в гората и да събере съответното количество треви, да ги постави под възглавницата си, за да може през нощта да види в съня си бъдещия си съпруг.

Съществувала традиция за  „лятно дърво”, което се е използвало като обещание за бъдеща реколта и едновременно като жертва. Млади, живи, неплодородни дръвчета се украсявали с ленти, закачали на тях плодове и зеленчуци, зеленина, ритуални хлебчета и след тържествата ги запалвали. Често с него изгаряли и сламено чучело, постявено под дървото, то изобразявало  същество, което може да съсипе реколтата или да навреди на живота на общността.

Имало традиция за избор на „невеста” в този ден, която била малко момиченце, което обличали със специално ушити за деня дрехи, украсявали го от глава до пети с цветя. В някои държави заедно с невестата се избирал и жених, момченце, украсено с дъбов венец. В различните държави го наричали различно – Иван (Ян, Еню, Янис, Жан, Жуан, Йон). В скандинавските държави за двойката устройвали „сватба”, като обетите били за вечна дружба.

Съществува многогодишна езическа традиция да се запалват огньове на върховете на възвишенията, за да се увеличи силата на Слънцето, преди ноговия залез. На празника на слънцестоенето по склоновете на хълмовете търкаляли огнени колела.

Жъртият кантарион, със своите  златисти цветове символизира средата на лятото. Считали, че ако се събере в нощта на слънцестоенето, той възвърща плодородието и силата, привлича любовта. Влюбените, които се надяват на взаимност, трябва да го носят в себе си или да го държат под възглавницата си.

Празникът обединява, събира в едно цяло магията на огъня, водата и растенията, сплетени във венци и гирлянди. Венците, които са били в дима на очистителните огньове, пускали във водата – за изпълнение на желание или за гадаене на бъдещето.

Лита е много вълшебно време. Макар нощите да са кратки, те са изпълнени с магия и силата на земята и на растенията. Времето е подходящо за пожелания, общуване с боговете и духовете, за магия- любовна или не.

Силата на лятното слънцестоене може да бъде използвана в ритуали за решаване на нерешими проблеми и носи светлина, живот и надежда на тези, които са подтиснати или не могат на се преборят с обстоятелствата, като например бедност или неспособност за изява на своите способности. Силата на слънцето може да помогне в борбата с глобалното затопляне, глада, болестите и да предотврати подтисничеството, да преустанови проявите на жестокост, дори когато заради човешката жестокост страдат животни.

В личния живот ритуалите са свързани с увеличаване на мъжеството, подобряване на потенцията, възвръщане на плодородието. Способстват за изпълнение на целите, за успех, увереност, здраве и щастие, самореализация.

Набор на предмети за провеждане на ритуал

Свещи: златисти, оранжеви, червени

Символи: ярки цветя, дъбови клонки, прашец от златна папрат

Камъни: янтър, корнеол, цитрин

Благовония: лайка, копър, бъз, копър, тамян, лавандула, жълт кантарион

Ритуал за изпълнение на желание – изработване на талисман

Нужни са лента в жълт или златист цвят, девет неголеми синци (в еднакъв или различен цвят). Схемата за изработване е много проста: възел, синец, възел, свободна част от лентата, възел, синец, възел и т.н. Докато се нанизва се повтаря желанието. Правят се два възела в двата края на лентата и така талисманът е завършен. Той се закача на входа на жилището и се сваля на следващата година на слънцестоене, когато се изгаря, в чест на Лита.