Днешният ми разказ е провокиран от нещата, които се случват днес, от това, което чета, виждам и преживявам сама или с приятели и близки и като част от обществото и човечеството.
Провокирано е и от реакциите на хора, които считам, че са еволютивен тип, но които искат да стоят в старо статукво.
Притчата за Адам и Ева, носи мъдрост за днешния ден.
Библията ни разказва как след като Бог създал света и човека, той му дал заповед: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината. Но от дървото на познанието да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“
Градината била приказна, Адам и Ева живеели чуден живот, можели да ядат всичко в тази градина, без плодовете на това дърво.
Какво толкова страшно имало в плодовете на забраненото дърво, че Бог забранил на любимите си чеда да ядат от тях? От какво искал да ги предпази?
Ева, подлъгана от змията, яла от ябълката, откъсната от дървото, дала и на Адам. От този момент започнало тяхното “падение”. Те станали смъртни и започнали да виждат света с човешки очи и да живеят като смъртни хора. Защо им е трябвало да си затрудняват живота? Райската градина е толкова хубава, там има всичко, за да бъде човек щастлив. Няма болка, няма страдание, болести, предателство, завист, пари, власт.
И все пак, те избрали да добият познание. Толкова ли са глупави?
Защо Бог е сътворил това дърво, ако то не е било нужно?
Днес, когато четем притчата за Адам и Ева, сякаш не може да не забележим алегорията в нея и да не осъзнаем, че еволюцията минава пред “падението”. За да има развитие е нужно то да бъде провокирано. И така е, откакто свят светува.
Наивно е човек да счита, че може да съхранява статукво, когато сме стигнали до момент на развитие. Всяко развитие минава през криза, без нея не е възможно да се осъзнае нуждата от развитие. Всяка криза ни дава бял лист и ни казва да пишем. Какво ще напишем на него?
Аз пиша това, което мога, с цялата отговорност, желание, себеотдаване и човеколюбие.
Катя Маринова
