За любовта към себе си вече писах и даже предложих три практики.
И все пак, как да се заобичаме? Отново и отново стои въпроса за любовта към себе си.
Защо е толкова важна тази тема? След един разговор вчера, реших, че имам какво още да напиша.
Почти всички хора мислят, че любовта към себе си е проява на тотален егоизъм, а егоизмът е много лошо нещо, поне така считат те. И наистина до определена степен са прави, защото егоизмът не е проява на любов към себе си. Егозмът е състояние на страх, при което човек се стреми да грабне от другите каквото може, за да може временно да престане да чувства вътрешната си болка и собствената си нищожност, която той дълбоко вътре себе си знае, че е там, но се опитва да си докаже, че това не е така.
Дали егоизмът е любов към себе си? Не, не и не! Това е тежко невротично състояние.
Какво е любовта към себе си, поне както аз я възприемам. Състоянието на любов е това, което ни позволява искрено да вярваме, че ние сме добри. При това, ние сме добри, независимо от това какво правим, с кого общуваме, какви резултати имаме. Това е разделяне на отношението към себе си, от резултатите на своите действия. Резултатите могат да бъдат всякакви, но независимо какви са те, нашето отношение към себе си, не се променя, ние сме искрено уверени, че сме добри.
Аз се обичам! Означава ли това, че ще упражнявам натиск върху другите, за да получа някакви блага за себе си? Не!
Има една фраза „нашата свобода свършва там, където започва свободата на другите“. Ние сме в социум, взаимодействаме си и това взаимодействие зависи от това как се отнасяме към себе си. Ако се отнасяме съм себе си лошо и се считаме лоши, то ние постоянно го показваме в контактите си и молим, така да се каже, другите да ни приемат. Започва един особен процес: „ето ти на теб нещо, което ти харесваш, но в замяна ме приеми, погледни ме с доброта, кажи ми че съм достоен да бъда обичан!“ Даваме това, което имаме, но става ли ни добре от това? Не!
Как се строи контакт между човек, който се обича и обичаен, нормален невротик? Този, който се обича, твори позитивна реалност около себе си, той вижда невротика и вижда в него човека, когото може да обича. Не този, който не се обича, а този, когото може и е нужно да обича. Той не го прави, за да получи в отговор обич, той си се обича. Иска човекът, с когото комуникира, също да се заобича. Какво ще му даде, може да са думи, но те ще го повдигат, от тях на невротика ще му стане много по-добре.
От къде да ги вземете тези, позитивните хора, с които за де се обградите, за да се почувствате добре?
Не могат да се вземат! Такава комуникация може само да се създаде? А това става, като се споделя позитива и готовността да се обичаш!
Как постъпва човек, който се обича, когато от него се искат неща, които не му харесват особено. Той просто любезно отказва, той има това право. Той може да приема и да не приема, да дава или не, изхождайки от своите нужди, като съблюдава потребностите му да не нарушават потребностите на другите. На другите им е хубаво с такъв човек, интересно им е и за това те са готови на някакви действия, но не жертви, защото човекът, който се обича, няма да приеме жертви от друг човек.
Какво да правите, за да започнете да се обичате?
Практики! Те са лесни, елементарни!
Трябва да хвалите себе си, за всяко нещо, което ви харесва. Не защото имате или нямате хубав резултат, а за всяко нещо, което ви харесва.
Например, аз написах тази статия! „Браво, отлично“, похвалвам себе си. Ще питате „браво“ за това, че съм написала? Не, а защото ми харесва.
Свърших нещо, което все отлагах! Браво! Браво, защото съм направила крачка.
Когато се похвалваме за действията си, които ни носят удоволствие, ние разбираме, че сме добри, просто така, защото имаме право да сме добри. Постепенно преставаме да забелязваме действията и преминаваме във вътрешното си състояние. Защо е нужно да наблюдаваме действията си и да се похвалваме? Защото почти всички хора имат модела на поведение: „за да получа похвала, трябва да си я заработя“. Тази привичка ние я използваме, за да забележим, че има за какво да се хвалим. Като хубаво сме се напохвалили, ние разбираме, че вече не ни е нужно и започваме да се възприемаме с любов. Поглеждаме се огледалото и виждаме любим човек, ние самите и ни е много приятно. Вървим по улицата, добри ли сме, много сме добри и походката ни се променя.
Така правим много пъти през деня, защото състоянието се учи, то се наработва. Така както работим за мускулите си, за да са в тонус, това е същото, работим върху способността да се обичаме. И вие можете! Техниката е толкова проста, че единственото, което трябва е да я изпълнявате системно. Няколко месеца! Но това ще са великолепни месеци!
Може ли да направите това по-бързо? Можете ли да ползвате помощ? Може!
Вземете курса “Ментална Енергия” и пред вас ще се открие съвсем нов свят!
Катя Маринова
