В живота се случва така: един човек има едни способности, друг други.
Понякога, за решаване на някаква важна задача, способностите на първия, са много нужни на втория и обратно.
Какво правим? Търсим този, който притежава нужните способности и го молим да ни помогне. Той го прави. За да има равновесие, ние също трябва да направим за него нещо и най-лесно е да платим с пари.
Какво да правим в случаите, когато: не намираме нужния човек; намираме, но той не иска да ни помогне; не можем да изравним везните (платим); не сме доволни от помощта и т.н.?
В този случай търсим начин сами да си помогнем, т.е. да развием тези способности, които ни липсват. В случая не става дума за овладяване на професионални навици, макар, че и това е възможно.
Това не е чак толкова сложна задача, ако разбираме, че всички ние в момента на сътворението сме получили еднакъв потенциал. Означава, че само трябва да го използваме и да пробудим в себе си нужните способности.
Ние можем да възстановим своите първородни способности, таланти, здраве, младост, красота, харизма, изобилие и т.н..
За да направим това, трябва да разбираме природата на тези явления.
А каква е тя?
Това са параметри, които могат да охарактеризират идеалния човек.
Можем ли, обаче, да бъдем идеални?
Естествен е стремежът към някакъв личен идеал, но той практически винаги остава недостижим.
Защо хората се стремят към идеалното си проявление?
Защото това от една страна е заложено в човешката природа, а от друга води до усещане за успешност!
Това наистина е така, колкото повече човек се доближава до идеалното си здраве, младост, красота, колкото повече таланти и способности развие в себе си, толкова по-успешен става.