Празник на зимното слънцестоене ЙОЛ

Древният Йол е един от най-дългите празници в световната история. Той трае 13 нощи. Този празник е един вид мост, който свързва тъмните дни на отиващата си година с яркото време на следващата година. Древните келти вярвали, че в нощта на Йол, колелото на годината прави своя завършващ цикъл и започва нов цикъл.
Според легендата, в нощта на зимното слънцестоене (21 декември 22), Великата Майка, създател на всички неща, ражда слънчевия Младенец, Бог, който ще управлява света в дните на новата година. За да видият това чудо, всемогъщите Богове слизали на Земята, а заедно с тях слизали  елфи, феи, тролове.

По това време магията става достъпна и за обикновените хора, а всеки човек през нощта на Йол,  може да промени живота си към по-добро.

Трябва да кажа, че много от традициите и обичаите на стария Йол, плавно са преминали в християнските традиции, започвайки от Игнажден, който съответства на първата нощ на Йол. Рождество Христово попада в една от нощите на Йол и съдържа идеята за раждането на новия Бог. Християнските свещеници са комбинирали честването на Коледа с традициите на древния празник Йол, с цел да бъде лесно възприета християнската вяра от народите на Европа. Същото се наблюдава и с останалите келтски езически празници, те са пренесени в християнските традиции и са почитани от църквата с някои модификации.

ПЪРВАТА НОЩ НА ЙОЛ

Първата нощ на Йол (20 декември), предхождаща зимното слънцестоене, е нощта на майката, най-дългата нощ през годината. Старата година е почти свършила. Полската работа е завършена, приключило е събирането на реколтата, време е да се направи преглед на отминалата година и да се подготви следващата. Тук основната роля е била възложена на домакинята на къщата, защото жените се ползвали от специалната защита на Великата майка. Тя щателно почиствала къщата, опитвайки се да завърши всичко преди да затъмнее.

Много време се отделяло за изработването на Йолския венец, основният символ на предстоящия празник. Той се правел от борови или елхови клонки и се украсявал с осем свещи в зелен, бял и червен цвят. Изработеният амулет се поставял  върху полицата на камината, където оставал до края на празника. По здрач, домакините запалвали свещите и наблюдавали в къщата да няма нито един тъмен ъгъл. След това жените вземали фенери и излизали от дома, за да  обиколят три пъти около къщата и да изплашат злите духове.
Влизайки обратно в дома, домакинята поставяла чиния с овесена каша и чаша ейл на топлите камъни на камината. Така благодаряла на домашните духове за помощта им през годината и ги канела да се присъединят към празника. След това тя сядала край огнището и цялото семейство се събирало около нея. Вземала наръч брезови вейки и леко потупвала себе си, а след това всички домашни, след което раздавала на членовете на семейството малки подаръци. Смисълът на този ритуал бил, че така домочадието се защитавало  от болести, а подаръкът даден от сърце, можел да послужи като талисман за следващата година.
После жената поръсвала с мляко и овес венеца, за да има изобилие в дома. Вечерта завършвала с празнична вечеря. На масата слагали всякакви деликатеси и всички се опитвали да ядат колкото е възможно повече. Дори домашните любимци получавали повече храна. Обилната вечеря служила като гаранция, че новата година ще бъде успешна и печеливша.

ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ

Нощта на зимното слънцестоене (от 21 декември до 22 декември) е основната нощ на празника. Смята се, че това е време на магия и изпълнение на желанията. За тази главна нощ на Йол в древността се подготвяли много внимателно. На първо място, трябвало добре да се наспят, за  да извършат всички ритуали и да послрещнат изгрева на слънцето без умора, което бил ключът към успеха през новата година.
Магичната вечер започвала със семейна вечеря. Цялото семейство се събирало на масата, за да си припомнят всички постиженията през старата година, докато се хранят и да споделят плановете си за бъдещето. Тук било необходимо да не се ограничава въображението и да се кажат и най-смелите планове без страх. Смятало се, че желанията, изречени в семейния кръг, в магията на Йолската нощ, със сигурност ще бъдат изпълнени.
Задължителният атрибут на семейна вечеря било празничното греяно вино, напитка, направена от вино, подсладено със сироп и ароматизирано с канела и карамфил. В определен час, по-възрастните членове на семейството отивали при главния жрец, където горял огън, а младите оставали у дома. В полунощ, възрастните, които са се събрали при жреца, изгасяли огъня, след което жрецът разпалвал нов, което символизирало идването на новата година. Всеки вземал въглен от кладата и го отнасял в дома  си.
В дома, щом старият огън бивал угасен и къщата се потапяла в тъмнина, членовете на семейството се хващали за ръце и започвал основния ритуал на Йол. В тези моменти на триумфа на мрака, всеки трябвало да мисли за това, от което би искал да се освободи през новата година. Леност, завист, страх, гняв – всичко, което пречи на щастливия живот, хората мислено се освобождавали от тези качества. В замяна искали духовете- покровители да им дадат богатство, любов и късмет. Въглените от жреческия огън раждали нов пламък в дома. В зори,  всички приветствали раждането на Слънчевия Младенец. Следващия ден, 22 декември, отразявал предстоящата година. Ако денят преминавал спокойно – това означавало, че годината ще бъде добра, ако се случело нещо извън обичайния ред, трябвало да се готвят  за неуспехи.

ЙОЛСКО ДЪРВО

Един от най-известните атрибути на празничните Йолски нощи, разбира се, е Йолското дърво. Сега то идва във всяка къща като коледно дърво. В древни времена дървото на Йол било наречено дървото на желанията. В дома се внасяла отсечена ела или бор, а понякога просто изкопавали дръвчето в гората и го засаждали в двора си. Дървото се украсявало с ярки фигури.
Трябва да се отбележи, че празничната украса на Йолското дървото е дошла и до наши дни, като стъклените топки символизират желанията, а фигурите на коледните ангели заменят феите, които според легендата обичат да почиват на клоните на дърветата. Много от нас, за да зарадват близките си, поставят подаръци под дървото, дори без да знаят, че този обичай идва от древни времена. Келтите  също оставяли малки подаръци под дървото на Йол, за да порадват елфите и да принесат своеобразна жертва за предците си, които са напуснали този свят.
След завършването на празника те сваляли украсата на йолското дърво, но самото него никога не  изхвърляли. Част от дървото на желанията се съхранявало през цялата година и го изгаряли в огнището в следващата нощ на зимното слънцестоене, а стволът се използвал при честването на празника Белтейн (1 май).
Друг важен атрибут на празника е Йолският дънер. Той се подготвял предварително, украсен с зелени и червени панделки и се съхранявал в дома 12 дни преди началото на Йол. Когато в огнището се разпалел новият огън, домакинът предавал на огъня този своеобразен талисман- пазител на дома. Смятало се за добър знак, ако  Йолският дънер гори в огнището през оставащите 12 нощи от празника. Вярвали, че пламъкът, който обгръща дънера, ще изгони злите духове, нещастията и болестите, а всяка нощ, осветена от този огън, символизирал един от месеците на новата година. Ако дънерът горял през 12те нощи, това обещавало успешна следваща година. Ако дънерът изгарял, например, за осем нощи, тогава в две трети от годината нямало за какво да се притесняват, но в оставащото време трабвало да бъдат нащрек. Пепелта от изгорелия дънер се съхранявала до следващия Йол, за да бъде заровена в земята в навечерието на новия празник.

УСМИВКАТА НА ПРИЗРАЧНАТА КОТКА

Най-мистериозното същество на Йолските нощи е огромна котка, гост от друг свят, плашеща мързеливите хора и лошите домакини. Смята се, че този пухкав дух може да замрази водата, да премине през огъня и много бързо да премине разстояние от няколко километра. Ако някой види зад огъня на огнището, усмивката на котката на Йол е лош знак.
В Йолските нощи призрачната котка следяла как хората празнуват празника. Горко на онзи, който сядал на масата в старите си дрехи. Ако човек не си е ушил нова дреха за Йол, той е мързелив. Очаква го нерадостно справедливо наказание. Като наказание котката на Йол изяждала цялата празнична вечеря в къщата на лентяя, за да може той и семейството му да се научат да работят както трябва. Ако домакинята не блестяла с кулинарни способности и била склонна към сплетни, котката можела да вземе нейните деца  и да ги занесе в света на духовете. За децата на трудолюбивите и гостоприемни хора, котката оставяла вълшебни подаръци.

ДВАНАЙСЕТА НОЩ НА ЙОЛ

Честването на светлия Йол завършвало на 1 януари, дванайсетата нощ след зимното слънцестоене. Нашите предци я наричали нощта на съдбата, всичко казано във времето след залез слънце, се изпълнявало през новата година. Така че, случайно изтървано проклятие или обикновена груба дума, можела да донесе ужасни проблеми както на сквернословеца, така и на роднините му. Смятало се, че тази нощ боговете давали на хората знаци, които могат да предскажат съдбата им. В тази нощ гадаели и очаквали да имат пророчески сън. Жените вярвали, че магията, направена на дванадесетата нощ, е най-силната.

ЙОЛСКИ РИТУАЛ

Както вече казахме, Йол е празник на зимното слънцестоене, един от основните слънчеви празници на годината. Това е времето, когато от дълбините на най-тъмната нощ в годината се ражда новото Слънце, изпълнено с обещания, светлина и топлина. Това ни показва, че разрушаването и смъртта са само етап от живота, последвани от прераждането в ново качество. Ние, като Слънцето, съществуваме завинаги, променя се само света и нашите състояния.   Тъй като новата слънчева светлина се ражда от тъмнината, зимното слънцестоене ни напомня, че дори и в най-тъмния час можем да видим проблясъка на надеждата. Нашата задача е винаги да търсим тази надежда за себе си и за другите.

Важен компонент на Йол са ритуалите на противопоставянето на тъмнината и превръщането й в светлина. Това явление трябва да се случи не само в природата, но и във всеки един от нас. Нашият мрак са преди всичко нашите страхове, отрицателни мисли и желания. Няма смисъл да ги изкореняваме, забележете, това сме ние. Магьосникът ще придобие пълна сила, когато може да разбере и приеме своята тъмна страна. Яростта, болката, гневът, жестокостта, алчността, страхът, арогантността и много други подобни качества не са приемливи в съвременното общество. Но признайте, дали не сте ги изпитвали някога? С тъмнината сама по себе си е безполезно да се борим, ако няма тъмнина, няма да има светлина. Важно е да намерим и поддържаме баланса. Важно е да разберем същността на нашите тъмни качества, и защо някое се е появило. И това ще направи възможно да се превърне болката, гнева или страха в сила, а тъмнината в светлина.
Празникът Йол е време за ритуали за благополучие и късмет през цялата следваща година. В този момент е добре да се гадае за  всеки месец за успешното планиране на следващата годината.

На Йол се запалват свещи и огньове, за да поздравим и да дадем почести на Слънцето, това време е подходящо да се подготвят и осветят магически подаръци.
Пламъкът на огъня на този празник освещава всички събрани, дарявайки ги със специални качества:
• Трепетлика – събужда универсално разбиране и състрадание;
• Бреза – ново начало, нови идеи и нови проекти;
• Дъб – събужда силата на Слънцето и дава изцеление, сила и мъдрост;
• Бор – събужда енергията на съзнанието и растежа;
• Ясен – просперитет;
• Ива – защитава богинята и психическата сила.
Ако правите ритуал у дома, можете да вземете няколко клонки и да ги изгорите. Добре е да прикадите дома, запалвайки сухите листа на тези растения. Така ще освободите магическите свойства на дървото и ще изпълните дома и себе си. Пепелта може да бъде събрана в червена торбичка, завързана  със зелена лента. Така ще създадете свой талисман, който ще държи далеч нечистите  сили през цялата година.