Естествен е стремежът на човек да бъде харесван от останалите, да бъде добре приет, да се радва на приятелско отношение, когато попадне дори сред непознати. При някои хора това се случва спонтанно, без особено усилие, а при други, колкото и да са старателни, чак до угодничество, сякаш не се получава. Защо ли е така? Къде ли се крие тайната на очарователните личности?
Нека погледнем какво означава самият термин “харизма”. Той произлиза от гръцката дума χαρις, която означава дар от бога или още божествено вдъхновен дар. Какво общо има божественото вдъхновение за социалното представяне на личността, ще се запитате. Е, има, човек се проявява като харизматичен само ако има силен чар, магнетизъм и привлекателност, а това са качества на неговата душа. Значи душата е тази, която озарява личността и я прави неустоимо привлекателна. Кога, обаче, душата свети, кога нейното озарение е неустоимо за околните и можем ли да я усъвършенстваме така, че тя да засияе с истинския си блясък?
Добрата новина е, че това е постижимо. При някои хора се случва много лесно и бързо, при други е нужно малко повече усилие, но ако човек го желае, всяко усилие си струва.
Първото, което бих искала да ви кажа е да се замислите, как сте се чувствали, когато сте били влюбени. Не напразно обръщам внимание на вашето усещане, защото околните представляват само огледало на състоянието, в което сте. Веднага става ясно, че ако се стремим да усилим своята харизма, трябва да обърнем внимание на вътрешното си състояние. Естествено, ако сме постоянно мрачни, недоволни, негативни, мърморещи, ядосани, неудовлетворени, бихме привличали подобни хора и ситуации в живота си. Но ако сме влюбени ….. Е, тогава живота е друго нещо, той е светъл, дружелюбен, топъл и красив, иска ни се да го прегърнем, да разкажем на всички колко сме щастливи. Влюбването включва целия биохимичен потенциал на нашата физика, за да произведе онези прекрасни хормони, които извикват пеперудите в стомаха и ни създават усещането, че можем да полетим. Спомнихте ли си това прекрасно преживяване? Как можем да направим метаморфозата на пренос на това преживяване като постоянно състояние на нашата душа и възможно ли е?
Концентрирани върху ежедневните си грижи, овъртяни в центрофугата на българското оцеляване, ние забравяме, че сме живи, че имаме много прекрасни неща в живота си, като започнем от красивата природа, макар, че старателно се напъваме да я унищожим, добре, че не ни се дава толкова лесно, мистичните природни феномени, лековитите места, продължим с близките си, които имаме или сме имали в живота си, повечето, от които са наши сродни души, същото се отнася за приятелите и стигнем до нашето неотменимо право да бъдем свободни, защото живеем на планетата на свободния избор. В тази връзка леко ще се отклоня, за да кажа няколко думи за свободния избор. Често чуваме или ние самите казваме, че “трябва” да направим едно или друго нещо или, че “нямаме избор”, но това са само нашите мисловни конструкции, които, като плод на егото ни са естествено ограничаващи. Ако само успеем да излезем извън тях и да погледнем нещата от друг ъгъл, ще се окаже, че избори винаги има, стига да си позволим да ги видим и да постъпим, тъй както душата ни диктува, тогава бихме могли да осъзнаем и да се насладим на свободата си. И повярвайте, тогава, когато се възползваме от това свое право, целия заобикалящ свят е готов да се съобрази с нас, защото това е принцип, заложен в цялостното проявление на творението.
За харизмата е нужна енергия, при това енергия, заредена с положителни емоции. Кога човек има най-много енергия и е максимално положителен? Когато е здрав, занимава се с любими неща, когато е заобиколен от хора, които обича. Пак ще се върна на идеята за огледалото, целият свят ще е дружелюбен, когато отразява подобното наше вътрешно състояние. Наша е грижата да сме здрави, да изберем сами любимото си занятие, да обичаме хората около себе си. Това ще ни даде възможност да живеем с въодушевление, да посрещаме всеки нов ден с нагласа, че той е щастлив и благодатен ден, че имаме възможността да проявим своя пълен потенциал и сме удовлетворени от това. За да постигнем позитивното отношение, няма смисъл да повтаряме положителни утвърждения, както се прокламира в книгите за положителното мислене, ако се чувстваме извън своя център. Преди това е нужно да постигнем вътрешно хармонично състояние, което наподобява влюбването. Наричам го “състояние на любов”. То е значително по-балансирано, но много по-мощно и дълготрайно от краткото и доста хаотично състояние на влюбване. Състоянието на любов предполага постоянно излъчване на любов към целия заобикалящ свят. Естествено, тъй като сме хора изпитваме доста по-голям спектър на емоции, от крайно негативни до крайно положителни и в това е цветността на живота, който искаме или не, е подвластен в голяма степен на егото. Всеки път, обаче, когато се сетим, че искаме да усилим своята харизма, бихме могли да се смирим, да хармонизираме вътрешното си състояние и да постигнем “състоянието на любов”.
Има още един елемент, за който ми се ще да спомена, това е ролята на сексуалната енергия при усилване на харизмата. Тази енергия бих определила като физическа, но тя е достатъчно мощна, за да подпомогне и да се слее с астралната енергия по възходящия енергиен канал. Както вероятно знаете по централния енергиен канал на астралното тяло, се движат два потока на енергия- низходящ и възходящ, кундалини поток. Именно възходящия поток има силно влияние върху състоянието и общото излъчване на човек. Един елементарен пример бих дала за силата на този поток. Когато човек е много ядосан, тогава той също се засилва, тогава той е в състояние да извърши физическо усилие, което е непосилно, когато е в нормално състояние. Вероятно всеки е преживявал подобно състояние, когато кундалини енергията му е хаотична, но ако той умее да предизвиква засилването й, без да е ядосан и да я канализира …… ? Сексуалната енергия е в достатъчно количество, най-вече, когато човек е осъзнат за своята същност, ангажиран е с личностното си развитие и усъвършенстване, занимава се с духовни практики, усилващи енергийния му капацитет. От друга страна при децата можем да забележим, че енергийния запас е толкова голям, че те са естествено харизматични.
Това за сега са моите размишления по темата за харизмата.
Автор Катя Маринова
