В днешното време, на прага на повечето от хората е безнадеждността, бедността, липсата на перспектива, заради неизвестността, всяваната несигурност от непонятен враг, който сега е наречен пандемия. А има ли такъв враг? Централизираната масова манипулация разделя хората, едни са с президента, други с премиера, карат се помежду си, седят в домовете си и се крият от несъществуваща опасност, която е глобално измислена. Тече безпрецедентна манипулация на съзнанието и подмяна на стойности. В крайната апогейна точка, всички хора ще са съгласни да се откажат доброволно от свободата си, за да дишат чист въздух, за да работят, да имат доходи, все абсолютни човешки права, които сега са отнети по възможно най-бруталния и нехуманен начин, чрез лъжи, измама и конспиративни техники
В тези интересни времена е нужна любовта. Тя е в основата на съзиданието, без нея всичко е въздушни кули, конструкции без основа, които могат бързо да се построят и също толкова бързо да се разрушат. Виждаме го, който не го осъзнава, го чувства, то не подминава никого, защото всички са засегнати.
В тези безумни времена, само любовта може да направи чудо. Тя е дала импулса да съществува света и само тя може да го поддържа и да го спаси.
Как да творим любов, как да я използваме, за да спасяваме себе си и хората в нашия свят. Всеки човек има собствена вселена. Той самият е в нейния център. Кой ще присъства в личната ни вселена, решаваме ние. Това е в пряка зависимост до колко е открито съзнанието ни, до колко е отворено сърцето ни. Някои хора живеят сами в собствената си вселена, но това е най-ужасната карма. Други имат много хора, събития, обстоятелства в нея. И знаете ли по какво най-главно се отличават такива две вселени? По присъствието на любов в тях!
За какво въобще да говорим! Повечето хора не считат за нужно дори да се замислят върху това защо любов, каква любов и изобщо що за лигавщини! Каква е тази любов, която може да изпълни собствената вселена със смисъл, с хубави преживявания, с любими хора, с хармонични взаимоотношения? Дали любовта е спойката? Или ума с неговата преценка, пресмятане, подаване на логични решения. Може ли ума да ни даде любими хора?
Любовта е нужна, както дишането! Ако я няма, спираме да живеем, спираме да се развиваме, продължаваме да съществуваме. Това сега наблюдавам! Съществуване, в страх, манипулация, скрити от незнаен враг, който е „гадината“, която ни разваля „хубавия“ живот и като се справим с нея, ще продължим да си живеем! Познати думи, нали? Слушаме ги по телевизора! Да, ама не!
Не е възможно, защото любовта е заключена. Така трябва, за да се вихри диктатура, тотален контрол и манипулация. Така трябва, защото тя е несъвместима с тях!
Чистата безусловна любов не търпи манипулацията, насилието над душата и тялото. Чистата любов дава свобода, с нея се диша свободно. Дори, ако пандемията наистина съществуваше, чрез любовта, човечеството може да се справи. Но не е това целта.
И затова, сега, моля да си спомним, че сме източник на любовта. Природата е източник на любовта, но ни отрязаха пътя към нея, за да не се сещаме. Всички живи същества са източник на любовта. Да се изпълним с тази любов и да променим собствените си вселени. Ако всеки човек замени страха, несигурността, тревогата в собствената си вселена с любов, ние ще променим света. Той наистина ще се трансформира, защото така е заложено изначално, още в идеята на неговото сътворяване. Това е единственият верен път да направим промяната, през себе си!
Съберете в сърцата си всичката любов, на която сте способни и я задръжте вътре. Напълнете сърцата си, ума си, всяка клетка от тялото си. Любовта ще укрепи душата, ще направи тялото силно и здраво. Задръжте любовта в себе си колкото ви е възможно и всеки път, като се сетите, отново и отново я събуждайте във вас. Превърнете я в насъщна нужда, като дишането. Всеки път, когато вдишвате, вдишвайте безусловната любов. Така всеки ще е потока на любовта възможно най-дълго. А когато сме пълни с любов, ние сме способни да я даряваме и да пълним собствената си вселена с нея.
Дарете любов на близките си, на приятелите, на неприятелите, на всички хора. Едва, когато осъзнаем, че дарявайки любов, светът се трансформира, едва тогава, той наистина ще се превърне в прекрасно място, в което искаме да живеем в щастие. Да си отиваме и да се връщаме сред сродни души и да живеем щастливо.
Катя Маринова
